Индийското орехче е незаменима част от приготвянето на коледни сладкиши и на греяно вино, но се използва и за много други ястия. Постарахме се да съберем и синтезираме най-важната информация за състава на индийското орехче и неговата употреба.
Отглеждане и произход на индийско орехче
Неточно е да наричаме тази подправка индийско орехче, тъй като то съвсем не се е орех, а семе от плодовете на вечнозелено дърво, което първоначално идва от Индонезия. Индийското орехче, което може да се намери в магазините в днешно време идва най-често от Африка или Южна Америка. Основната страна за износ е Гренада.
Дървото е с височина от пет до осемнадесет метра, вечнозелено е и е много придирчиво: не обича температури под 20 или над 30 градуса по Целзий. То дава първите си плодове едва след осем години. Семената (индийското орехче) се образуват от плодове, подобни на кайсия, които се разпукват и освобождават семената след около девет месеца. Обвивката на индийското орехче, наречена мейс, се отстранява внимателно и остава ядката, която трябва да се изсуши за няколко седмици, преди да се освободи от черупката си. Индийското орехче е било добре пазена тайна, факт, който е направил подправката много скъпа през Средновековието. Отдавна са ппознати лечебните свойства на индийското орехче.
Индийското орехче има лечебни свойства
Индийското орехче е богато на желязо, магнезий, фосфор, цинк и натрий, както и витамини А, витамин С и В комплекс, то съдържа 16 процента етерични масла. Твърди се, че има следните лечебни ефекти:
- индийското орехче подсилва и укрепва червата, помага при чревни оплаквания и слаб стомах и заради специалните си есенции помага при гзове.
- Смята се, че индийското орехче помага и при жлъчна или чернодробна слабост или сърдечна недостатъчност. Но бъдете внимателни, моля, винаги първо се консултирайте с лекар, не би могло да замести лечение, ако е необходимо такова!
- Индийското орехче може да има успокояващ и релаксиращ ефект, например добавено в топло мляко, така че би могло да помогне и при нарушения на съня.
- В Древността индийското орехче се е използвало и като средство за сексуална мощ и за афродизиак.
- За прилагане върху кожата – под формата на кремове или масло с индийско орехче, или като прах, разбъркан в топла вода, индийското орехче може да има и противовъзпалителен ефект.
Токсини на индийското орехче
Първото и най-важно правило при употреба на индийското орехче е: в умерени количества! Индийското орехче съдържа отровното вещество миристицин (C11H12O3) което може да има халюциногенно действие и по този начин да причини неразположение или дори отравяне.
Физическо неразположение може да се получи от около четири грама индийско орехче. Състоянието може да продължи до 48 часа и се изразява в следните неразположения:
- Консумацията може да причини халюцинации.
- Прекомерното количество индийско орехче може да причини стомашни спазми, гадене и повръщане.
- Също така причинява сърцебиене и главоболие.
Страничните ефекти от индийското орехче са непредвидими и комбинацията от физически симптоми и халюцинации може да доведе до изключително неприяти преживявания. Индийското орехче съдържа в малки количества веществото сафрол, за което се подозира, че е канцерогенен. Миристицин потиска определен вид ензими, така наречените МАО ензими, които са отговорни за разграждането на норепинефрин, допамин и серотонин.
Поради това потискане, индийското орехче прави някои напълно „нормални“ храни токсични. Такива храни са тофу, отлежало сирене, пушено или сушено месо или рибни продукти, някои видове вино, кисело зеле, продукти, които съдържат какао или кофеин, или дори алкохол.
Мейс: „Цветът на индийското орехче“
Месйът е по-малко известен: това е обвивката на индийското орехче и много прилича на изсушен цвят. Ароматът на мейс е подобен на този на индийско орехче, само малко по -мек.Мейсът обаче губи вкуса си много по -бързо от индийското орехче, той се продава или под формата на прах, или на цветни ленти.Можете да използвате мейс също както индийското орехче: в киш, в ризото, с картофи или спанак или в печени изделия.
